Прoф. Д-р Венелин Герганов - неврохирург

Начало / Актуално / Доц. д-р Венелин Герганов: Финансовият ресурс, който отива за лечение в чужбина, трябва да се вложи в България

Доц. д-р Венелин Герганов: Финансовият ресурс, който отива за лечение в чужбина, трябва да се вложи в България

31.12.2018

https://www.zdrave.net/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%81,-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0,-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B8-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/n8214?fbclid=IwAR0EojsulEQOXWMM7j5c6aUbNodcc7RWS6sWlP_HBkeEfxl8xCmxTnDsUa8

Доц. Герганов, как избрахте медицината за своя професия?

Нямам спомен кога реших, че искам да ставам лекар. Може би примерът на баща ми, който също е лекар и беше също хирург, беше достатъчно заразителен за мен, за да го избера още като дете. Още тогава исках да стана хирург и оперирах куклите на сестра ми.

Как избрахте да станете неврохирург?

В началото исках просто да съм хирург. Баща ми беше коремен хирург и аз исках да съм като него. Тогава дори не знаех, че има различни хирургични специалности. Интересът ми към неврохирургията се появи по-късно. От една страна се дължеше на желанието ми да правя нещо по-различно от това, което е правил баща ми, да имам свой собствен път, който да извървя от самото начало и да не се сравнявам постоянно с него. Втората причина е вече заради интереса към мозъка като орган, който се появи в хода на следването по медицина. В трети курс вече бях твърдо решен, че искам да стана неврохирург.

Кои са Вашите учители в неврохирургията?

Първият ми и основен учител в България е проф. Кирил Романски. На него дължа страшно много не само като непосредствени знания и умения в неврохирургията, но и като поглед към специалността и медицината като цяло. Научен подход с неговата задълбоченост, с ентусиазма, който имаше и предаваше на младите колеги. Беше много заразителен и реално той до голяма степен ми помогна и ме подготви, без да съм го планирал, когато отидох в Германия да се адаптирам много по-бързо. На практика бях подготвен изцяло да започна в онази среда да работя, защо Романски работеше и мислеше по същия начин.

Какво Ви заведе в Германия?

Една конкретна специализация по темата на докторската ми дисертация и затова отидох в тази клиника при втория ми голям учител - проф. Маджид Самии.  Отидох там за няколко месеца в рамките на една стипендия. След като приключи стипендиатската програма се върнах в България, въпреки че той още тогава ме покани да остана. Две-три години разсъждавах дали да започна в Германия или да си остана в България. Тогава неврохирургията се развиваше много позитивно у нас и аз бях много удовлетворен от условията и възможностите за израстване. В един момент, обаче, след една нова среща с проф. Самии, той ме убеди, че трябва да отида при него за да продължа развитието си на едно друго ниво.

Как стана така, че решихте да разпределяте времето си между Германия и България, вместо да останете изцяло там?

Вероятно причината е емоционална. Иска ми се поне частично да съм тук, за да мога да върна това, което съм взел от страната си. Уморително е, но все още не ми тежи, защото ентусиазмът ми е много голям, особено като виждам как нещата се развиват тук. Идеята е и в България да започнем да правим неврохирургия на световно ниво и да се въведат световните стандарти не само като лечение, но и като организация и отношение към болните. Това започва да става и точно то ми дава енергията и желанието да продължа. 

Защо избрахте „Пирогов“ за работата си в България?

Тук, с колегите, започвайки от ръководството на „Пирогов“ и на Клиниката по неврохирургия - проф. Габровски, не само отдавна сме приятели и се познаваме достатъчно добре, но и мислим по един и същи начин. Концепцията ни, желанието ни, визията ни е една и съща, а аз мога да допринеса с това, което съм научил и видял в Германия.

Има ли разлика в случаите, по които работите в Германия и България?

В клиниката, в която работя там, идват най-сложните случаи на практика от целия свят. Имаме пациенти от 60-70 държави от всички континенти, включително и от Америка и Япония. Това са планови операции, ние нямаме спешна неврохирургия. Въпреки че на „Пирогов“ акцента му е спешността, тук също се правят сложни планови операции.  Малко по-различни са възможностите в техническо отношение. Клинката в Хановер е може би най-добре оборудваната клиника в Европа и дори в света.

Кои са тези тежки случаи, които приемате в немската клиника?

Неврохирурзите се занимават преди всичко с лечение на тумори на главния и гръбначния мозък, на някои съдови заболявания, а също и на дегенеративните заболявания на гръбначния стълб. Обикновено най-сложни са доброкачествените тумори на мозъка като менингиоми, невриноми или краниофарингиоми. Потенциално те могат да бъдат излекувани с операция обаче са разположени на много труднодостъпни места - или в основата на мозъка, или по средна линия в мозъчните стомахчета и това ги прави много трудни хирургически.  Т.е. от една страна трябва да се опитаме максимално радикално да ги отстраним, а това е много трудно. И това ги прави най-големите предизвикателства. Същото важи и за някои гръбначни тумори или тежки гръбначни патологии - дегенеративни или травматични. Интересното е, че голяма част от болните, които оперирам тук, искаха да дойдат в Хановер. Поради това обаче, че аз съм тук, се решиха на операция в „Пирогов“. Смятам, че действително трябва да се създадат условия българските болни, които се лекуват в чужбина, да могат да се лекуват в България, за да не се губи този огромен финансов ресурс. Ако той се вложи в българското здравеопазване, нещата много бързо ще се променят в положителна посока.

Как се отнася семейството Ви към пътуванията Ви?

От една страна с голямо разбиране и голяма подкрепа, но естествено липсата ми е неприятна и за двете страни. Но се радвам на тяхната обич и подкрепа, както когато отидохме в Германия, съпругата ми ме подкрепи изцяло и изостави работата си тук, така и сега, когато съм там само 50% от времето си.

С какво се разтоварвате?

Това, което обичам да правя е да спортувам. Интересното е, че като по-млад почти не съм го правил, а в последните 5-6 години започнах активно занимания. Редовно ходя на фитнес, но освен това тичам, карам колело, играя голф. Спортуването ми доставя голямо удоволствие, а когато имам повече време обичам да пътувам. 

Снимка: Надежда Ненова