Проф. Д-р Венелин Герганов - неврохирург

Новости в лечението на хипофизните аденоми

Изследвания на причините за поява на питуитарните аденоми

 Появата на питуитарните аденоми е следствие на абнормно функциониране на редица онкогени, като мутации на гена на G-протеина, мутации на ras- гена, p53 генни делеции, мутации и реорганизации и др. Неотдавна беше открит нов онкоген (PTTG-1), който може да служи за маркер на степента на малигненост. Последните проучвания, обаче, показват, че питуитарната туморогенеза е по-хетерогенен процес, отколкото се приемаше.  

Молекулярно-генетичните проучвания позволяват ранна генетична диагностика на лица, при които има съмнение за множествени ендокринни неоплазми тип 1 (МЕН-1). Други важни резултати обясняват защо някои нефункционални аденоми не реагират на инхибираща терапия със Соматостатин. Това отваря и възможности за създаване на нови лекарства. Трета насока е идентификацията на гени и молекулярни маркери, които биха могли да предскажат дали при един доброкачествен аденом съществува риск от малигнизиране (трансформация в питуитарен карцином).

Проучвания на диагностичните тестове при питуитарни аденоми

Новите генерации МРТ позволяват да се получи детайлна картина на селарната област и хипофизата. Аденомите, както и рецидивите след лечение, се диагностицират в по-ранни фази. Една интересна област в последните години е доколко приложението на итраоперативни образни методи би повишило радикалността на операциите. В редица клинични проучвания се тества ефективността на нови скенери.

Проучвания на нови методи на лечение

Развитието и рафинирането на оперативните техники позволява отстраняване на аденомите с много по-нисък риск от усложнения. Все по-често е възможно отстраняване на аденома и същевременно съхраняване функцията на нормалната хипофиза. Това намалява ендокринните проблеми и нуждата от заместителна терапия след операцията. Ендоскопската техника навлиза все по-широко и опита с нея нараства. Редица проучвания са насочени към анализ на предимствата и недостатъците на този метод в сравнение с класическата микрохирургична ендоназална техника. Други проучвания анализират възможностите на роботизираната хирургия: доколко тя е по-ефективна и свързана с по-малко странични ефекти.

Напредъкът в радиотерапията (радиохирургията) позволява по-прецизна и фокусирано третиране само на патологичната тъкан, лимитирайки увредата на нормалната околна тъкан. Проучват се нови методи за радиотерапия, като поставяне на радиоактивни имплантати в туморното ложе.

Прогресът в медикаментозната терапия цели повишаване ефективността й и ограничаване на страничните ефекти. Едно интересно проучване се опитва да отговори на въпроса дали е нужна стериодна терапия при операция на аденоми, които са причинили намаляване на нивото на АКТХ. Рискът от това лечение е, че „външните стероиди“ потискат синтезирането на кортизол от организма и могат да имат сериозни странични ефекти.

Особено активно е проучването на нови лекарства. Един пример е Лапанитаб (Tykerb) – лекарство, което блокира протеин, наречен HER2. Този протеин е в големи концентрации именно в някои бързо-делящи се клетки, включително в тези на някои питуитарни аденоми. Лапанитаб се прилага за лечение на рак на гърдата, а сега тече проучване на ефекта му при питуитарни аденоми. Друг пример е проучването на Темозоламид  (Temodar), който се използва широко при други мозъчни тумори. Една подгрупа на питуитарни аденоми са т.нар. „рефрактернните аденоми“. Те се дефинират с висок пролиферативен индекс, бърз растеж, чести рецидиви и резистентност на конвенционална терапия: оперативно лечение, вкл. реопрации, радиотерапия, медикамнетозна терапия. Приложението на Темозоламид при някои от тези болни показа окуражаващи позитивни резултати. При туморите, които не се повлияват се проучват таргетни терапии, като инхибитори на vascular endothelial growth factor, epidermal growth factor и mTOR инхибитори. Алтернативен обещаващ метод е туморната имунотерапия, но тя е все още в начален стадий на клинично проучване.

Оптимиране на приложението на утвърдени медикаменти

Повечето медикаменти трябва да се приемат до края на живота от болните с питуитарни тумори. Търсят се решения, които да опростят приема им и така да подобрят качеството на живота на болните. Октреотид-ът, например, трябва да се инжектира 3 пъти дневно. Няколко проучвания целят да проучат дали таблетната форма на препарата е със същата ефективност.

https://www.cancer.org/cancer/pituitary-tumors/about.html

https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fendo.2019.00334/full

https://www.pituitaryworldnews.org/

https://www.pituitaryworldnews.org/nonfunctional-pituitary-adenomas/

https://emedicine.medscape.com/article/