Доц. Д-р Венелин Герганов - неврохирург

Начало / Актуално / С авангардна техника наблюдаваме къде са черепно-мозъчните нерви

С авангардна техника наблюдаваме къде са черепно-мозъчните нерви

28.07.2017

Махнахме гигантски неврином на мъж със 7 неуспешни операции

Доц. Венелин Герганов завършва Медицинския университет в София, а след това специализира неврохирургия в Клиниката по неврохирургия на Александровска болница и в Международния институт по невронауки (INI) в Хановер, Германия. Провежда субспециализации в областта на хирургията на черепната основа, невроендоскопия, минималноинвазивна неврохирургия и спиналната хирургия. Д-р Герганов е един от най-близките ученици и сътрудници на корифея на световната неврохирургия проф. Маджид Самии, с когото написва фундаментална монография Surgery of Cerebellopontine Angle Lesions. В момента е старши лекар в Международния институт по невронауки в Хановер и доцент по неврохирургия в Хановерския медицински университет. Но всеки месец се завръща за няколко дни в София и дава консултации за български пациенти (28 и 29 юли). Ето какво сподели неврохирургът специално за в. “Доктор”. 

- Д-р Герганов, с хирургия на какви заболявания се занимавате в Германия?

- Сега работя в областта на хирургията на мозъчната основа, невроонкологията, гръбначната хирургия и хирургията на хипофизата. Там са и научните ми интереси. Сегашният ми шеф - проф. Самии, е един от създателите на съвременната микроневрохирургия. Тази максимално щадяща структурите техника на опериране прави революция в неврохирургията през 60-те години на ХХ век, а през 70-те години се разпространява в целия свят. Тя започва да се прилага във всички области - от хирургия на периферните нерви до хирургия на съдовете и на мозъчните тумори. Освен че разработва тези техники, проф. Самии ги разпространява чрез курсовете и лекции по целия свят. Най-известен е обаче като създател на хирургията на мозъчната основа - най-трудната част от неврохирургията, която отстранява туморите и лезиите в основата на черепа. 

- Какво ново в научната ви работа?

- Една много интересна тема, която е обект на проучване от ръководената от мен научна група, е интраоперативното изобразяване на черепно-мозъчните нерви, т.нар. мозъчна трактография. Може да се каже, че не само сме едни от пионерите в областта, но и сме водещи в света.

Колеги от целия свят идват в Хановер, за да се обучават

Тази авангардна техника позволява по време на операция, дори на големи тумори на черепната основа, да знаем предварително къде е разположен даден нерв, например лицевият нерв. Това повишава значимо и шансовете за съхраняването на тези нерви. Наскоро, прилагайки този метод, оперирахме успешно мъж от Латинска Америка с гигантски неврином, който имаше седем неуспешни операции и третиране с гама-нож. 

- Българи с какви проблеми се обръщат към вас за консултация?

- От целия спектър на неврохирургията. Голяма част от тях просто искат второ мнение, за да потвърдят предложения им вече път за лечение. Има и други случаи, които са трудни за решаване. Вече е доказано, че при всички мозъчни тумори, дори и при злокачествените, които произлизат от самите мозъчни клетки (глиоми, глиобластоми), колкото по-радикално се махне туморът, толкова по-ефективно е последващото лечение. Разбира се, при злокачествените образувания хирургията не е окончателното решение. След нея трябва да има лъчетерапия, химиотерапия. Злокачествените тумори са склонни да се появяват отново. Но максималната им резекция е предпоставка за по-добър изход. А това зависи, от една страна, от нивото на хирурга - доколко може да отстрани тумора, без да засегне мозъчните структури и функции, а от друга - от наличната техника. Доказано е, че степента на резекция и съответно - изходът и прогнозата, са по-добри, ако операцията на глиома или на хипофизния аденом се проведе в операционна зала, снабдена с интраоперативен магнитен резонанс. 
Още повече това важи при доброкачествените тумори, които са разположени в основата на мозъка - тази най-труднодостъпна област: ако се махнат изцяло, пациентът ще бъде излекуван. Колеги с по-малко опит са склонни да оставят една част от тумора и да подлагат остатъка на гама-нож, което често е само временно решение. 
Съветвам пациентите не просто да ходят някъде в чужбина, а да търсят клиники, в които могат наистина да решат техния проблем. За много случаи оптималното решение е в България. В наше време има много информация за това къде може да им бъде оказана оптимална помощ. Често към нас се обръщат за помощ болни, които вече са оперирани неуспешно в други клиники. Повторните операции са възможни, обаче са по-трудни и по-рисковани. Това важи и за болните, които са били подложени на радиохирургично лечение. Радиохирургията не е безвредна. Безспорно въвеждането й е голям напредък за лечението най-вече на доброкачествените тумори, които не могат да бъдат 100% извадени. Радиохирургията не отстранява тумора, а блокира неговото развитие. Нещо повече, според световните статистики около

15-20% от туморите не се повлияват от радиохирургично третиране

независимо дали е с гама- или с кибер-нож. Туморът продължава да нараства и решението е оперативното му отстраняване. Наскоро анализирахме и публикувахме резултатите ни от лечението на такива болни и показахме, че в опитни ръце резултатите са много добри, но все пак отстъпват на тези при необлъчвани болни. 
Сходна е ситуацията и при болните с гръбначни проблеми: много е трудно да се преодолеят следствията от неправилната операция. Имам предвид неправилно проведената технически, но и ненужната операция. Преди години проведох субспециализация по спинална хирургия при проф. Хармс, един от водещите специалисти в света, истински виртуоз, дори при най-комплексните случаи. Има много колеги, които са достигнали добро ниво в този тип операции. Но по-важно от техническата сръчност е знанието кой болен да се оперира, как да се оперира и кога да се оперира. Не трябва да се фиксираме единствено върху краткосрочните резултати. Трябва да се мисли и обсъди с болния как дадена терапия ще се отрази на функциите на гръбначния стълб и респективно на оплакванията му непосредствено след операцията, след една и след 10 години.

- Кога е най-добре да се оперират този вид тумори?

- При гръбначно-мозъчните тумори се смяташе, че болният трябва да е минал естествената еволюция на заболяването, вече да има парези, да не може да се движи и тогава чак да се направи операцията с презумпцията, че след нея той със сигурност ще има проблеми с движението. Докато сега може да се махне туморът и болният да си запази всички функции. Затова тенденцията е да се оперира, преди да са настъпили тези проблеми.

Рядко заболяване, като малформацията на Арнолд-Киари, може да бъде излекувано с една операция, ако е в подходящия стадий. При неврофиброматозата нервната тъкан има склонност да образува нови и нови тумори. В този случай ние може само да вървим след заболяването и да отстраняваме туморите, но не можем да излекуваме пациента, защото след време ще се появят тумори на друго място. Някои от тях само се следят, други се оперират, трети се подлагат на гама-нож. 

Част от неврохирургичните заболявания са доста редки и предпоставка за добри резултати има, когато случаите се концентрират в един център. 

Борба между класически и нови методи

Има борба между класическите и новите методи - кога да се прилагат, какви са предимствата им. Интересно е да се наблюдава например конкуренцията между класическата микрохирургия и ендоскопската хирургия на хипофизните тумори. Ендоскопската ендоназална хирургия е хит. За популяризирането му обаче основен принос има рекламният ефект сред болните. Според литературата резултатите от приложението на ендоскопските методи засега само “доближават” или “не отстъпват” на микрохирургическите. За мен приложението на ендоскоп в хипофизната хирургия е само още един метод, разширяващ наличния арсенал. Той има своите предимства и трябва да се прилага рутинно, но не е революция в лечението на болните с хипофизни аденоми.

Интервю за Zdrave.to